Автор: Лора АсеноваФилмът на режисьора Стефан Командарев  Уроците на Блага е

Автор: Лора Асенова

Филмът на режисьора Стефан Командарев   " Уроците на Блага " е в прогнозите на интернационалните кинокритици за евентуалните кандидати за премия " Оскар " за интернационален филм. Пред " Гласове " и Лора Асенова той описа за историята на филма и перипетиите пред него и екипа му по пътя към Холивуд.

" Идеята беше да приключим трилогията, която започнахме с „ Посоки “ и „ В кръг “. В първия се занимавахме с таксиметрови водачи, във втория с служителите на реда и генералната концепция на трилогията беше да създадем нещо като фотография на обществото ни през днешния ден. И тогава взехме решение да насочим вниманието към една друга група – българските пенсионери, поколението на нашите родители. Искахме да представим по какъв начин живеят те, какво се случи с тяхното достолепие. Защото те се трансфораха в най-голямата жертва на по този начин наречения Преход. За да приказваме за тях, ни трябваше драматургична линия и взехме решение тя да е телефонните измами. Това е нещо, което се случва постоянно, има го в медиите непрестанно и това ни даде опция да създадем конструкция, която „ Variety “ назова „ обществен трилър “. Така се роди, а по-късно една година правихме много изследвания, срещнахме се с много хора, жертви на телефонни измами, служители на реда, които работят по тези случаи, в това число с същински телефонен лъжец успяхме да приказваме.

Мен персонално ме шокира едно нещо. Когато се видяхме с този телефонен лъжец, той ми се похвали по какъв начин най-големият му удар бил с една жена, която живее на моята улица, от която са откраднали към 600 000 евро за три дни. Тя е ходила, теглила е суми от банки, хвърляла ги. Но аз го попитах кои са най-честите суми, които „ изкарват “ и той сподели това, което ме потресе и е безумно, сподели „ знаеш ли, всеки един български пенсионер държи в книга в библиотеката си към 1000 лв. за погребението си, с цел да не тежи на околните си и най-често те хвърлят тези пари “. 

Филмите на Стефан Командарев са от тези, които те хващат за гърлото и те държат по този начин до финала. " Уроците на Блага " е последната част от кино трилогията на режисьора, с която той изследва обществото ни. Пред какво си затваряме очите? За трилогията може да се каже, че първо търсеше " посока ", след това ни завъртя " В кръг " и най-после имаше какво да научим от  " Блага ". Тя получи и съществено интернационално самопризнание - завоюва огромните награди на филмовите фестивали в Рим и Карлови Вари, където Ели Скорчева взе и наградата за основна женска роля. " Уроците на Блага " са и българската номинация за " Оскар " за интернационален пълнометражен филм тази година. Само преди дни той беше посочен от американските кинокритици като един от евентуалните кандидати за статуетката. Това е извънредно достижение, като се има поради какъв брой работа значи. Следва диалог за приключението " До Америка и обратно ", когато би трябвало да се бориш със международните колоси в акцията по представянето на филми, за това по какъв начин се вършат " откровени филми " и за промишлеността в България.

-  Тази искреност на кино лентата проправи пътя му и до „ Оскар “-ите. За Вас за трети път. Как се стигна до българската номинация и каква беше програмата Ви в Съединени американски щати?

- Процедурата е следната – всяка година Националният кино център основава комисия, която избира един филм от всички, които аплайват да бъдат българското предложение за „ Оскар “. Тази година комисията избра нашия филм. В първия миг човек се радва, това е огромно самопризнание. Но въпреки това, аз като човек, който два пъти е бил в сходна акция със „ Светът е огромен и избавление дебне отвред “ и със „ Съдилището “, си давах сметка, че това е един голям труд. Първият стадий е намиране на финанси, тъй като всяка една такава акция коства доста пари. Много хора, като чуят „ Оскар “-и, си показват, че стои едно жури някъде в Холивуд или Бевърли Хилс, гледат всички филми и избират кои да вкарат в short list-а и кои да са номинирани. Реалността е, че има над 10 000 гласуващи члена на Филмовата академия. И ти би трябвало да направиш всичко допустимо една огромна част от тях да чуят за този филм, да ги заинтересува и да го гледат, тъй като те не са длъжни да гледат филмите. Всичко това е обвързвано с наемане на организация, има такива организации в Съединени американски щати, които работят единствено това. Те показват единствено чуждоезичните филми за категорията International picture. Те вършат акциите, само че костват доста пари. Тоест първата крачка беше да намерим финансиране и би трябвало да загатна, че ни помогнаха Министерството на културата, Изпълнителна организация НФЦ, Национален фонд „ Култура “, фондация „ Лъчезар Цоцорков “ и „ Киа България “. И започнахме събития, прожекции в киносалони, имахме пет такива в Съединени американски щати. Предстоят още пет в Съединени американски щати и една в Лондон за членове на Академията, които са основани там. Канят се персонално избрани членове, които са на водещи позиции и шефове на гилдии в Американската академия. Всичко това се комбинира със срещи с мен или онлайн с Ели Скорчева, има полемики. Има и доста онлайн прожекции и представяния, част от които се провеждат от огромни медии като „ Deadline “ или „ Hollywood reporter “. Всичко това е доста скъпо, само че това са разпоредбите на играта. Бюджетът, с който ние се оправяме, е в пъти по-малък от бюджета на прилежащите на нас страни – Сърбия, Македония, Гърция. Македонците да вземем за пример към този момент имат 3 номинации за „ Оскар “. Да, от една страна би трябвало да имаш добър филм, само че въпреки това би трябвало да направиш всичко това, с цел да може да се чуе за него и тези хора да му извърнат внимание. 

фотография: Светослав Стоянов 

- Имате ли визия до какъв брой членове от Академията към този момент е достигнал Вашият филм?

- До момента са били стотици на нашите прожекции. Имайте поради, че всеки, който е бил на прожекция и има положително усещане, разговарял е с нас, по-късно споделя информацията в тяхната мрежа. И тогава към този момент и други могат да извърнат внимание на кино лентата и да го изгледат на онлайн платформата на Академията.

- Не се ли притеснявате, че с изключение на харесването на кино лентата има и политика в раздаването на награди и номинации?

- Има я и постоянно я е имало. Има сътрудници, които яхват вълната на политически настоящите тематики, има и хора, които не се преценяват чак толкоз с това какво е фешън. Въпрос на избор. Но нашата позиция е, че имаме един мощен филм и се опитваме да покажем достолепията на този филм, нищо повече.

фотография: Светослав Стоянов 

- Как се „ роди “ Блага? Откъде пристигна концепцията за кино лентата „ Уроците на Блага “?

- Идеята беше да приключим трилогията, която започнахме с „ Посоки “ и „ В кръг “. В първия се занимавахме с таксиметрови водачи, във втория с служителите на реда и генералната концепция на трилогията беше да създадем нещо като фотография на обществото ни през днешния ден. И тогава взехме решение да насочим вниманието към една друга група – българските пенсионери, поколението на нашите родители. Искахме да представим по какъв начин живеят те, какво се случи с тяхното достолепие. Защото те се трансфораха в най-голямата жертва на по този начин наречения Преход. За да приказваме за тях, ни трябваше драматургична линия и взехме решение тя да е телефонните измами. Това е нещо, което се случва постоянно, има го в медиите непрестанно и това ни даде опция да създадем конструкция, която „ Variety “ назова „ обществен трилър “. Така се роди, а по-късно една година правихме много изследвания, срещнахме се с много хора, жертви на телефонни измами, служители на реда, които работят по тези случаи, в това число с същински телефонен лъжец успяхме да приказваме.

- Как стана това?

- Помогна ни доста една Ваша колежка - публицист, която имаше доста следствия на тази тематика – Тина Ивайлова. Заради нейните следствия този човек дори беше влезнал в пандиза, само че по някакъв метод по-късно те парадоксално се бяха сближили. Той разигра пред нас всички схеми на измамите, а и ни приказва много за самия себе си – по какъв начин го вършат, за какво го вършат. Тоест навлязохме и в тъканта на самия лъжец. И по-късно към две години развивахме самия сюжет, в това число в някои европейски стратегии за писане на сюжет с доста положителни консултанти. След това имаше много очакване за финансирането, тъй като имаше една нулева година за българското кино тъкмо около ковида, когато се чакаше новият закон за българското кино. След това той се одобри, само че се оказа, че няма устав за приложение. И след този stand-by успяхме да го снимаме март-април предходната година. 

- Понеже Вие постоянно за Вашите филми имате подготовка в дълбочина, влизате в терена, какво открихте там? Какъв беше Вашият извод, опознавайки тези истории?

-  Мен персонално ме шокира едно нещо. Когато се видяхме с този телефонен лъжец, той ми се похвали по какъв начин най-големият му удар бил с една жена, която живее на моята улица, от която са откраднали към 600 000 евро за три дни. Тя е ходила, теглила е суми от банки, хвърляла ги. Но аз го попитах кои са най-честите суми, които „ изкарват “ и той сподели това, което ме потресе и е безумно, сподели „ знаеш ли, всеки един български пенсионер държи в книга в библиотеката си към 1000 лв. за погребението си, с цел да не тежи на околните си и най-често те хвърлят тези пари “. 

- И тъкмо това вадите на повърхността, тъй като всички го знаем, само че стои изпод.

- Всеки отвръща взор. „ Това се случва на други, аз нямам нищо общо с това “, което не е по този начин. Всички имаме отговорност най-малкото за това, че свикнахме с тези неща. Свикнеш ли с една несправедливост, ти ставаш съизвършител. 

фотография: Светослав Стоянов 

- Нека кажем за специфичната роля – Ели Скорчева, която не е била 30 години на екран, по какъв начин успяхте да я убедите да взе участие?

- Случайно, доколкото въобще има нещо инцидентно. Ние бяхме съвсем приключили сюжета, бяхме почнали да обсъждаме прослойка с моя сътрудник режисьор Александър Косев, който ми е помагал за кастинга в много филми. Той бил на разходка с кучето си в градинката, където и Ели Скорчева разхождала нейното куче. Разприказвали са се и й е сложил въпроса дали не мисли да се върне някой ден в киното. Тя му споделила, че кардинално да, само че доста зависи от сюжета. Пратих й го, тя го прочете за една нощ и сподели, че това е сюжетът, който е чакала толкоз години. Започнахме да работим дълги месеци с подготовки на тази маса тук, ходихме до Шумен няколко пъти и по-късно започнахме фотоси. 

- Наистина прави доста органична роля и това е впечатляващо след такава дълга пауза.

- Хем е учудващо, хем е и разумно. Защото Ели Скорчева беше една от топ актрисите 80-те години, тя направи невероятни функции и решението да завърши с киното и театъра е било нейно персонално през 90-те. Защото тогава киното съвсем спря за към 8-10 години, имаше единични филми. Спряха финансиранията. Тя е почнала да получава доста компромисни оферти за спектакъл и кино продукции и е решила да се откаже. Но по някакъв метод това, че не е направила компромис, е съхранило нейната актьорска същина. Това, че не е играла всевъзможни неуместни неща единствено и единствено да остане в специалността, по някакъв метод й е помогнало да може в този момент тя да влезе на 1000% в тази роля. Защото Ели Скорчева и нейната роля са коренно разнообразни. Тя е един безоблачен, ухилен, топъл човек и на тази маса ние изградихме противоположния облик, който е на Блага. И няма да не помни на празненството след последния снимачен ден тя пристигна необятно усмихната и сподели „ Вече не съм Блага, още веднъж съм си Ели! “. Но това е огромният артист в последна сметка. Но и целият екип,  всеки един от водачи, през звукарите, операторите, всички, всеки има заслуга в основаването на кино лентата.

- И за всичко това си има потребност от финансиране. Колко Ви излезе „ Блага “? 

- Това е копродукция сред България и Германия, плюс още фондове. За развиване на плана и на сюжета имаме финансиране от Националния кино център, от стратегия „ МЕДИА “ на Европейския съюз. След това за самата продукция имаме немско финансиране, отново НФЦ и Българска национална телевизия, фонда „ EURIMAGES “ към Съвета на Европа. Това е естественият път. Ходим на пазари на планове, pitching конгреси, там си представяме концепцията за кино лентата и, в случай че има интерес, се задвижва целият механизъм за финансиране. 

- А като мащаб?

- Над милион е общата събрана сума от всички тези средства. Което за български филм е естествен бюджет, за европейски филм е нещо приблизително сред безбюджетен и нискобюджетен. 

фотография: Светослав Стоянов 

- Филмът Ви обикаля света, печели доста награди… само че по какъв начин се чувствате, представяйки го? Защото филмите Ви отразяват една доста тъжна българска реалност. Има ли някаква форма на позор, че това е у нас, а то наподобява ужасно?

- Знаете ли, става известно, че това, което е у нас, никак не е неповторимо. Навсякъде на всички фестивали ми споделят „ у нас го има същото! “. Сещам се в този момент за кино лентата „ Посоки “, за който имаше също доста реплики, че е прекомерно тъмен, показвайки действителността по мрачен метод. И, когато филмът беше подбран в Кан, аз персонално попитах шефа на фестивала какъв е бил главният претекст да го изберат и той ми сподели „ Стефане, всички тези истории от шестте таксита във кино лентата могат да се случат във всяка една европейска столица “. По същия метод представяме „ Уроците на Блага “ в Карлови Вари, там пък английският член на журито ми сподели „ по същия метод във Англия излъгаха майка ми и тя си хвърли парите “. Същото ми споделиха, че се случва в Германия, в Испания, в Румъния, в Сърбия. Когато направиш един филм с вярата нещата да са същински и достоверни, се оказва, че нищо при нас не е неповторимо.

- Тоест при нас го има този комплекс, че „ у нас е по-зле “.

- И най-много „ да не се изложим пред чужденците “. А те споделят „ благодарим ви за кино лентата и той е доста значим за нас, тъй като и при нас се случва същото “. И концепцията, че би трябвало да вършим нещо, с което „ да не се изложим “ е надълбоко порочна. Ние би трябвало да вършим нещо, което да е достоверно и същинско без се опасяваме кой какво ще намерения. Тръгнем ли в тази посока, общо взето сме завършили. Целта и на трите кино лентата беше да предизвикат феновете, не да излязат от киното и да го не помнят, а да предизвика тяхното „ морално безпокойствие “, както споделя Андрей Звягинцев. В какво общество пребивавам, каква е моята роля, какво мога аз да се опитам да трансформира? Да се излезе от балона, в който всеки си живее, и да види какво става в съседство. 

- „ Уроците на Блага “ завоюва значими награди в Европа. Но каква е държавната ни политика за киното? Достатъчни ли са дотациите, вярно ли е регламентирана?

- От позицията на режисьор, всеки режисьор мечтае дотацията да е по-голяма. Факт е обаче, че, откогато го има този нов Закон за филмовата промишленост, с всичките му недостатъци, тъй като нищо не е напълно в този свят, опциите за финансиране станаха доста по-големи. Нещата са оптимистични. Финансирането е обвързано с триумфи на предходни филми на същия режисьор, екипи и продуцент. Свързано е с триумфи по брой фенове в България и по света. Има чисто разумни неща, свързани със основаването на артикул и смисъла на този артикул. Смисълът на правенето на един филм е да бъде част от националната просвета. На второ място е и неговото разпространяване по света на влиятелни фестивали. Всички тези неща залегнаха в новия закон, тъй че нещата са малко по-добре. Разбира се има какво да се желае най-много на равнище устав за приложение на закона. Иначе правилото е като в цяла Европа – кандидатстване за утвърждение за финансиране посредством националните кино центрове. Също по този начин страната в лицето на Националния кино център към този момент взе участие със съфинансиране, когато филмът е селектиран за влиятелен фестивал. Както примерно за част от деветте индивида, които бяхме на аления килим в Карлови Вари, за част от тях страната покри самолетни билети и хотел.

- " Уроците на Блага " потегля по кината от 15 декември. Мисля си обаче за пътя на един филм и след киносалона. Доскоро, до преди няколко години, нямаше платформа, където да се гледат български филми. Вече има, не една. Това за мен беше огромен въпрос за какво толкоз дълго не се случваше. 

- Аз мога да Ви отговоря за какво. Защото, като сме правили някакви прожекции, е имало въпроси от публиката „ Вие за какво го бавите кино лентата, по кое време най-сетне ще го пуснете в торентите? “ Това е повода. 

- А с тях преборихме ли се?

- Не. Аз постоянно съпоставям торентите с това да ти разбият мазето, да ти откраднат колелото и да го продадат на битака. Защото това е правилото. Всеки един торент генерира доста пари от реклами и те оферират крадено наличие. Аз съм си приказвал с някакви компютърни отдели в Министерство на вътрешните работи, които споделят, че може да стане елементарно да се унищожават, само че явно не се случва по някакви аргументи. По света сходно нещо няма. Иначе, когато се гледа филм в стрийминг платформа, плащайки няколко лв., част от тези пари стигат и до създателите на кино лентата, както е редно. 

- След премиерата на „ Киномания “ обявихте дружно с Вашия немски копродуцент, че към този момент подготвяте идващия ви филм. Разкажете ни за него. 

- Следващият се споделя „ Made in EU “. Вече много е напреднало финансирането и задачата е март - април да снимаме. В България има доста текстилни заводи, в които се шият облекла за най-големите европейски марки и тези облекла излизат с едни етикетчета, на които написа „ Made in EU “. И ние приказваме за една такава шивашка фабрика, по какъв начин работят работничките и какво се случва в една такава фабрика по време на коронавирус.